Вместо биография
КРУМ КОЛЕНЦОВ
Постижения на приложната физика в БАН
Открития и изобретения на учените от ФИ с АНЕБ и ИФТТ през XX век
Академично издателство „Проф. Марин Дринов"
Крум Коленцов
ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРИЛОЖНАТА ФИЗИКА В БАН
ОТКРИТИЯ И ИЗОБРЕТЕНИЯ НА УЧЕНИТЕ ОТ ФИ с АНЕБ и ИФТТ ПРЕЗ XX ВЕК
София – 2010
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО “ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ”
ДОПЪЛНЕНИЕ
към разделите II.А. и II.Б. на съдържанието /с.9
I I.А. УЧЕНИ - ОТКРИВАТЕЛИ И ИЗОБРЕТАТЕЛИ – ЗАДЕЛЕНИ СТРАНИЦИ
| II. А. 1. Георги Наджаков (1896) / с.25 | 10 |
| II. А. 2. Саздо Иванов (1899) / с.35 | 6 |
| II. А. 3. Емил Джаков (1908) / с.41 | 5 |
| П. А. 4. Разум Андрейчин (1911) / с.46 | 7 |
| II. А. 5. Павел Марков (1918) / с.53 | 4 |
| II. А. 6. Василий Кънев (1920) / с.57 | 4 |
| II. А. 7. Милко Борисов (1921) / с.61 | 6 |
| II. А. 8. Иван Недялков (1921) / с.67 | 4 |
| II. А. 9. Марий Дражев (1925) / с.71 | 7 |
| II. А. 10. Йордан Касабов (1928) / с.78 | 5 |
| II. А. 11. Любен Младжов (1929) / с.83 | 5 |
| II. А. 12. Стефан Кънев (1929) /с. 87 | 5 |
| II. А. 13. Васил Стефанов(1930) / с.94 | 6 |
| II. А. 14. Васил Стоянов (1931) / с.100 | 6 |
| II. А. 15. Благой Амов (1931) / с.104 | 4 |
| II. А. 16. Стефан Балабанов (1932) / с.109 | 5 |
| II. А. 17. Маргарита Христова (1932) / с.114 | 5 |
| II. А. 18. Александър Держански (1933) / с.119 | 5 |
| II. А. 19. Евгений Леяровски (1933) / с.124 | 4 |
| II. А. 20. Тодор Кехлибаров (1934) / с.128 | 4 |
| II. А. 21. Иван Ванков (1936) / с.134 | 6 |
| II. А. 22. Лиляна Попова (1937) / с.140 | 5 |
| II. А. 23. Лозан Спасов (1938) / с.145 | 6 |
| II. А. 24. Борислав Николов (1938) /с.151 | 5 |
| II. А. 25. Петър Пейков (1939)/с.156 | 6 |
| II. А. 26. Веселин Ковачев (1940)/с.162 | 5 |
| II. А. 27. Валентин Георгиев (1941)/с.168 | 6 |
| II. А. 28. Никола Съботинов (1941)/1с.182 | 8 |
| II. А. 30. Димо Жечев (1941)/с.187 | 4 |
| II. А. 31. Бонка Терзийска (1942) /с.191 | 5 |
| II. А. 32. Васил Ловчинов (1942) /с.196 | 4 |
| II. А. 33. Лиляна Юрукова (1442) / с.200 |
5 |
| II. А. 34. Георги Бешков (1943) / с.205 | 5 |
| II. А. 35. Александър Петров (1948) / с.210 | 6 |
| II. А. З6. Николай Балчев (1949) /с.216 | 4 |
| II. А. 37. Николай Вучков (1949) / с.220 | 5 |
| II. А. 38. Маргарита Грозева(1951) / с.225 | 4 |
| II. А. 39. Светлен Тончев (1954) / с.229 | 4 |
| II. А. 40. Димо Астаджов (1955) /с. 233 | 4 |
I I. Б. УЧЕНИ С ПРИНОСИ В ПРИЛОЖНАТА ФИЗИКА / с. 237
| II. Б. 1. Елисавета Карамихайлова (1897) / с.239 | 6 |
| II. Б. 2. Параскева Симова (1920) / с.245 | 6 |
| II. Б. З. Николай Пашов (1929) / с.251 | 4 |
| II. Б. 4. Минко Петров (1940) / с.255 |
5 |
| II. Б. 5. Стефан Андреев (1942) / с.260 | 3 |
| II. Б. 6. Ренна Дюлгeрова {1943) / с.263 | 5 |
| II. Б. 7. Екатерина Радева (1954) / с.268 | 4 |
I I.А. / с.71
ПРОФ. Д-Р МАРИЙ ДРАЖЕВ
ВИДЕН УЧЕН И ИЗОБРЕТАТЕЛ В ОБЛАСТТА
НА ИЗМЕРИТЕЛНАТА И ЯДРЕНАТА ЕЛЕКТРОНИКА
И В ОПТОЕЛЕКТРОНИКАТА
Проф. д-р Марий Дражев е забележителен представител на електрониката в България за периода от 50-те до 90-те години на XX век и създател на над 1000 измерителни апарата за провеждане на изследвания в областта на измерителната и ядрената физика, както и в оптоелектрониката.

Фиг. 1. Проф. д-р Марий Дражев - забележителен представител на
измерителната и ядрената електроника и на оптоелектрониката
Марий Николов Дражев е роден на 10 февруари 1925 г. в София. Завършва средното си образование в София. През 1952 г. завършва с отличен успех Архитектурния факултет на Държавната политехника, но се интересува и усвоява много добре радиотехниката, като се занимава с разработка и направа на електронни прибори и апаратура. През 1951 г. построява за Физико-математическия факултет на СУ първата електронна апаратура за изследване на Гайгер-Мюлерови броячи. След завършване на висшето си образование за две години е проектант в „Промпроект", след което постъпва на работа в Българската Академия на Науките, където протича цялата му научно-изследователска, приложна и внедрителска дейност и в която заема следните длъжности и притежава съответните научни звания и степени:
Физически и Физически институт с АНЕБ - БАН
• член на звено „Космични лъчи" – 1954-1956 г.;
• р-л на Лаборатория за електронна научна апаратура – 1956-1960 г;
• н.с. I ст. – 1960-1963 г.
Специализации и работа в чуждестранни институции
• Физически институт , УАН , Будапеща, специализация – 1957 г.;
• Физико-технически институт, ГАН, Дрезден, специализация – 1960 г.;
• Лаборатория по неутронна физика (ЛНФ) - ОИЯИ, Дубна, СССР, р-л на тематична група – 1963-1969 г.;
• Завършва Философски Факултет, Дубна, СССР – 1964 г;
• ОИЯИ, Дубна, СССР, кандидат на физико-математически науки (д-р) – 1968 г.;
• ОИЯИ, Дубна, СССР, ст.н.с. II ст. – 1968 г.
Институт по електроника - БАН
• р-л секция „Уникална научна апаратура" – 1970-1987 г.;
• ст.н.с. I ст. (проф.) – 1984 г.
ЦЛ по автоматика и научно приборосгроене - БАН
• р-л на звено по влакнесто-оптични системи – 1987-1991 г.
Проф. д-р Марий Дражев провежда значима преподавателска и педагогическа дейност в различни институции – Физико-математически (ФМФ) и Физически факултет (ФФ) на СУ, Научно-технически съюз (НТС):
ФМФ при СУ
• води упражнения по обща физика – 1959-1963 г.
ФФ при СУ
• изнася курс лекции и провежда цикъл упражнения по ядрена електроника – 1972-1976 г;
• изнася курс лекции и провежда цикъл упражнения по влакнесто-оптични системи – 1986-1990 г.
НТС
• изнася курс лекции но влакнесто-оптична съобщителна техника - 1983 г.
След постъпване на работа в секция „Космични лъчи" на Физическия Институт при БАН арх. Марий Дражев изготвя проект за построяване на Космичната станция на връх Мусала – Рила и участва заедно с Леон Митрани в изработване на необходимата апаратура за изследване на някои свойства на пороите от високо-енергийни частици, които се генерират в атмосферата от пристигащите от Космоса първични частици.

Фиг. 2. Проф. Марий Дражев е съавтор на монографията
“Быстродействующая электроника для регистрации ядреных частиц”
Атомиздат, Москва, 1970
Проф. д-р Марий Дражев е автор и съавтор на над 150 научни труда, публикувани в реномирани списания (Радиотехника, Прибори и техника эксперимента, Препринти на ОИЯИ, Соmpt. rend. Acad. bulg. Sci., Bulg. J. Phys., Optical and Quantum Electronics), две монографии, 18 изобретения, документации за разработка и направа на електронни прибори и устройства, 5 научнопопулярни статии и над 10 публикации по философия на науката. През 1968 г. на основа на самостоятелна подготовка защитава в ОИЯИ, Дубна, докторска дисертация на тема „Спектрометър на бързи неутрони по време на прелитане в наносекундния обхват". Бил е организатор и участник в десетки международни конференции и симпозиуми по ядрена електроника (1963, 1965, 1967, 1968, 1970 г.) и по оптични комуникации (след 1978 г). Ръководител е на над 20 дипломни работи по електроника, изготвени от дипломанти в България и СССР и на 5 защитени докторски дисертации. Член е на СНРБ (1975 г), понастоящем СУБ.
Научноизследователската и приложна дейност на проф. д-р Марий Дражев е свързана с разработка и направа на уникална и оригинална електронна апаратура, като някоя за първи път в света е използвана в различни области на физиката и техниката;

Фиг. 3. Електронна апаратура, изготвена под ръководството на Марий Дражев:
а) влакнестооптичен мултимер и б) двуканален логаритмичен пикоамперметьр
• електронна апаратура за изследване на Гайгер-Мюлерови броячи;
• многоканална електроника за изследване на високоенергийни космични порои;
• вакуумметри, слектрометрични и радиометрични устройства, импулсни генератори, синхронни детектори, стабилизатори, влакнестоооптични мултимери, двуканален логаритмичен пикоамперметър (фиг. 3) и др.;
• наносекундни електронно-ядрени устройства;
• спектрометрична апаратура за фрагменти на U235;
• спектрометьр за бързи неутрони по време на прелитане е висока субнано-секундна разделителна способност;
• лазерен локатор (лидар), с който са снети отразени сигнали от облачни слоеве, намираши се на разстояние 5400 и 7300 м един над друг;
• апаратура за бързи гама-гама-съвпадения, предназначена за изследвания в областта на Мьосбауеровия ефект;
• електронно прагово устройство за радиоизотопни плътномери;
• правотоков ускорител на протони с енергия до 150 кeV;
• влакнестнооптични системи (ВОС);
• електронно и програмно управляеми усилватели и атенюатори (включително правотоков усилвател за резонансна йонизационна камера), дискриминатори, експандери, наносекундни конвертори, контролни генератори;
• две български линии за оптично предаване на информация.
Изготвената под ръководството на проф. д-р Марий Дражев електронна апаратура, блокове и устройства са използвани многократно в различни институти в СССР; ОИЯИ - Дубна, Ленинградски Институт по Ядрена Физика – АН СССР, Ленинградски Политехнически Институт, Московски Институт за Ядрени Изследвания към АН СССР, Московски Инженерно-Физически Институт, Московски Институт по Електроника и Радиотехника и Институт за Ядрени Изследвания при Узбекската ССР; в ГДР – Технически Университет – Дрезден, където повече от 6 електронни устройства са използвани за времето от 1970-1975 г.; в Италия – научноизследователската фондация „УГО БОРДОНИ" през 1982 г, въвежда в действие метод за измерване дисперсията на многомодови влакна и в България - ИЯИЯЕ; катедра „Атомна физика" при ФФ на СУ, за която изработва 5 ядрено-електронни устройства; ЦНИКА, за която изготвя оптична система за предаване на цифрови данни със скорост 1 Mbit/sec., Институт по Водни Проблеми – БАН, в който внедрява комплексна радиометрична апаратура. Салфордският Университет в Англия, където Факултетът по чиста и приложна физика изразява своята готовност да използват негова електронна апаратура. През 70-те години на XX век ст.н.с. Марий Дражев е предложен от директора на ЛНФ при ОИЯИ акад. И. М. Франк – лауреат на Нобелова награда – за вицедиректор на лабораторията, а през 1985 г. фирмата „Готеле" – Швейцария изявява желание да изнася разработената и произвеждана от него електронна апаратура по влакнеста оптика. През 1986 г. Международната академична служба в Луизвил, САЩ, го кани като изтъкнат специалист за гост-учен в САЩ.
Проф. д-р Марий Дражев заема ръководни длъжности в редица национални и международни научни организации:
• р-л на раздела „Метрологични средства" в Националната координационна програма по влакнестооптични системи;
• председател на СНС по радиоелектронна и комуникационна техника към ВАК;
• първи национален представител на IEEE в България.
Неговата изобретателска дейност за периода 1958-1986 г. е свързана с разработка и направа на различни електронни прибори и устройства, прилагани в измерителната електроника и оптоелектрониката:първи национален представител на IEEE в България.
• електронни устройства за измерване на постоянно напрежение;
• полупроводникови информационни преобразуватели за променливи напрежения; спектрален анализатор; усилватели, преобразуватели;
• измерители на параметри; приемни и предаващи устройства;
• устройства за влакнестооптични системи.
• Проф. д-р Марий Дражев е един от първите изобретатели в областта на физическите науки. Неговите първи две изобретения са създадени през 1958 и 1959 г. и се отнасят до електронни устройства за измерване на постоянни напрежения (фиг. 4).

Фиг. 4. Авторски свидетелства на Марий Дражев с приоритет от 1958 и 1959 г.
Други три изобретения са свързани със създаване на полупроводникови линейни преобразуватели за променливи напрежения, приложими в измерителната електроника, изчислителната и далекосъобщителната техника. Създаден е лентов спектрален анализатор от последователен тип за провеждане на електроакустични измервания, притежаваш широк диапазон за измерване на централната честота и на регулируемата ширина на пропуснатата честотна лента. Разработен е управляем усилвател с 6 транзистора, от които два са полеви. Усилвателят позволява намаляване на проникването на управляващия сигнал а изхода му, което довежда да намаляване времето за неговото преминаване от едно в друго състояние на коефициента на усилване.
Създаден е постояннотоков логаритмичен преобразувател, използван за прецизно измерване на постоянни токове и напрежения в широк обхват, както и преобразувател на амплитудната стойност на постоянно напрежение, приложим за прецизно измерване на хармонични или импулсни сигнали в условията на значителни импулсно смущаващи въздействия. Изготвен е измерител на оптичния коефициент на диелектрични вълноводи, който се използва при производствения контрол и експлоатацията на оптични вълноводи и кабели.

Фиг.5. Проф. д-р Марий Дражев е съавтор на устройство
за измерване на линейни размери
Съвместно с учени от Русия е разработено устройство за измерване на линейни размери (фиг. 5). То се състои от обектив 1 и едноредова матрица 2, изходът на която е свързан с входа на компаратора 3. Неговият изход е свързан с входа на брояча 4, чийто изход е свързан с първия изход 5 на измерителя, както и с входа на дешифратора 6. Входът на 6 е свързан с управляващия вход на следящо-запомнящия усилвател 7. Неговият вход е свързан с изхода на едноредовата фотоматрица 2, а изходът му - с входа на управляемия тактов генератор 8. Изходът на 8 е свързан с тактовия вход на фотоматрицата 2 и с втория изход 9 на измерителя.

Фиг.6. Проф. д-р Марий Дражев е съавтор на измерителен
преобразувател на модулирана оптична мощност в напрежение
Създаден е измерителен преобразувател на модулирана оптична мощност и напрежение, приложим във фотоприемни структури в областта на измерителната техника, за влакнесто оптични системи за пренасяне на модулирана по интензитет оптична информация. Преобразувателят се състои от полупроводников фотодетектор 1, единият край на който е свързан с инвертирания вход на операционния усилвател 2, а другият, едновременно с неинвертиращия вход на 2, е свързан към маса (фиг. 6). Изходът на операционния усилвател 2 е свързан с инвертирания вход през резистор за обратна връзка 3, както и с входа на интегратора 4, чийто изход през резистора 5 е свързан с инвертиращия вход на 2. Преобразувателят се прилага във фотоприемни структури в областта на измерителната техника на влакнестооптични системи за пренасяне на модулирана по интензитет оптична информация.
Разработени са няколко устройства: цифрово приемно устройство за влакнестнооитична система, с намалена чувствителност към импулсни смущения и две предаващи устройства, които се състоят от последователно свързани модулатор, мощно усилвателно стъпало и оптично излъчващ елемент, приложими за предаване на аналогова информация и в информационни системи при условия на повишени магнитни смущения.
За своята многостранна научноизследователска, приложна, изобретателска и внедрителска дейност проф. д-р Марий Дражев с отличен с редица отличия:
• награди за успешна научноизследователска дейност в ОИЯИ, Дубна – 1964, 1965, 1966, 1970 г.;
• награди от спечелен конкурс за най-добра научнометодична работа в ЛНФ, ОИЯИ, Дубна – 1964, 1965, 1967 г;
• Почетен знак за съдействие в развитието на ОИЯИ, Дубна – 1966, 1970 г.;
• Орден „Кирил и Методий" – I ст.
Разнообразната научноизследователска, приложна, изобретателска и внедрителска дейност на проф. д-р Марий Дражев и изготвените под неговото ръководство голям брой електронни прибори и устройства в областта на измерителната и ядрената електроника и на оптоелектрониката ще останат в Златния фонд на българската приложна и инженерна физика през XX век.
Неговите забележими приноси в тези области допринасят те да се приобщят и да заемат достойно място в световната физика и техника.
За многостранната научноизследователска, приложна, изобретателска, внедрителска, преподавателска и организационна дейност на проф. д-р Марий Дражев може да се приведе мисълта на американския философ и социолог Джон Дюи: „Всеки голям успех в науката има за свой източник голяма дързост на въображението".
ЛИТЕРАТУРА: [А38], [92-94], [157], [158], [179].
