Среща през декември

На М.Д.

Не трябва да те търся, без да те намирам –
във твойте дни забързани и часове броени.
Да бъда аз, при тебе гост неканен
и да заемам мястото, за други отредено.

Защото искаш ли, ти ще намериш време
със мене да се свържеш - ако го решиш.
Затова си казах: Ще спра да се обаждам
и ще очаквам – ти да позвъниш.

...И вече месец ти мълчиш... И аз мълча...

А онзи ден, запя ми мелодично Джи-Ес-Емът
и твоят глас, отново чух как прозвуча:
„Аз много искам да се срещнем,
да мога радостта си, с теб да споделя".

Защото: Това което трябва да се случи
не може да не стане - и няма да го спрат
упорен натиск, връзки, скрити увещания.
Тук други сили се намесват да го съградят...

На Шипка във галерията беше нашта среща,
че там на Гери, показани са пет картини..
А сетне, момичето във ресторанта ни узна,
отново пак на нашта маса, настани ни.

Във сребрен съд донесе вино охладено,
а после чаши вдигнахме и във мълчание,
от кехлибарената течност ний отпихме -
почти без думи и ненужни пожелания...

...И споделихме, как бърже таз година мина,
 че сякаш вчера беше май и в планината:

„Със тебе бродихме по снежните била,
през искрящите преспи заледени
и спирахме край тъмните скали,
от красотата им сурова запленени".

Навън е вече тъмна, декемврийска вечер.
На улиците през снега, един до друг вървим.
Пресичаме Раковска, потока от машини
и на Света Неделя - трябва да се разделим...

Понесли в себе си неизживени срещи
и мисли неизказани, прозрения,
които съществуват в един отвъден свят
- във свят със други, непознати измерения...

21 декември 2005