На Олимп

Олимп! Какво си ти? Легенда, Мит, Недостижима Висота?
Издигнати във небесата, сурови, непристъпни върхове,
забулени със облаци, за да опазят скрити от света,
незнайните чертози и тайните, на твоите древни Богове?

Но днес ни срещаш, с лице незамъглено и открито.
Край Лептокария остават, гостоприемните Егейски брегове.
На зноя в маранята, отзад трептят и чезнат долините.
И нямат край, завоите през сухите, безводни хълмове.

На запад, свършва пътят в котловината на Приония,
обхваната в прегръдката на зажадняла за вода гора,
с грамади каменни, в руслата на пресъхнали потоци
и увенчана с оголени, обезцветени, мраморни била.

Пристъпва неусетно вечерта и там далеко до скалите,
едва мъждука под звездите, самотна, плаха светлина.
В настъпилия здрач, на Агапитос, показват се стените.
А Агапитос, не само е подслон, но е човешка топлина.

В залата гостоприемна, смях, глъч и чуждоземна реч
и този дух на хижите надоблачни, високо в планините, с усмивки
непринудени, по загорелите, обветрени лица,
със светли погледи и със възторженост, изпълваща душите.

Настъпва нощ и светлините на приюта са вече изгасени.
И на самотните звезди, шепти Олимп забравени предания,
- за белокаменните хребети, за Стефани и за Митикас,
за Боговете си възкръснали от древните сказания...

ноември 2006